Подобряване на общинските системи за финансов контрол и одит, управление на риска | 51. Какви са проблемите на общините в сферата на финансовия контрол и одит и какви са начините за решаването им? | Вследствие на проведените по ОПАК обучения се установиха следните проблеми: Все още ръководителите на организацията (кметовете на общини и разпоредителите с бюджет от втора и по-ниска степен) не за на ясно с отговорностите си по вътрешния одит. Причина за това е и честата им смяна вследствие на избори или други причини. Според нормативните изисквания Ръководителят на организацията отговаря за въвеждането и гарантирането на адекватно функциониране на вътрешния одит в организацията. НСОРБ следва да отдели особенно внимание на темите за вътрешния одит в обученията, които прави в началото на всеки мандат; Често допускана слабост при изготвянето на докладите и попълване на въпросника е желанието да се представи добре съответната бюджетна организация. Важно е всички участници в процеса да осъзнаят, че целта на попълване на въпросника е да се направи реална самооценка и в резултат на нея да се набележат мерки за подобряване на СФУК. при сега действащите разпоредби в Закона за вътрешен одит в публичния сектор за разкриване на звена за вътрешен одит, задължително в общини които имат бюджет над 10 000 000 лева не са правилни, тъй като общината има всички функции, дейности, задължения и отговорности като държавата т.е. общината е една малка държава и без подкрепата на компетентни вътрешни одитори, рисковете в дейността, в това число и възможностите за нарушения, нередности и измами в малката община / с бюджет под 10 милиона/ са високи. Предложението е закона да е еднакво приложим за всички общини. Да се регламентира назначаването на един вътрешен одитор в малките общини (поне на общините с бюджет над 5 млн.лв.) СФУК на ВРБ трябва да бъдат в синхрон с общите цели на ПРБ, с приоритетите за съответната дейност разписани в Общинския План за Развитие както и в съответствие с действащите вътрешни наредби, правила, инструкции, заповеди отразяващи спецификата на организации. Препоръчваме на всички общини, да надградят системите си за финансово управление и контрол, като си разработят система за управление и контрол на приходите, с което евентуално ще се подобри събираемостта на собствените приходи на общината; Финансовите контрольори и вътрешните одитори да имат възможност да работят по европейски проекти и да получават за това допълнително възнаграждение, както останалите общински служители. | 15.03.2014 | | Подобряване на общинските системи за финансов контрол и одит, управление на риска51. Какви са проблемите на общините в сферата на финансовия контрол и одит и какви са начините за решаването им?Вследствие на проведените по ОПАК обучения се установиха следните проблеми: Все още ръководителите на организацията (кметовете на общини и разпоредителите с бюджет от втора и по-ниска степен) не за на ясно с отговорностите си по вътрешния одит. Причина за това е и честата им смяна вследствие на избори или други причини. Според нормативните изисквания Ръководителят на организацията отговаря за въвеждането и гарантирането на адекватно функциониране на вътрешния одит в организацията. НСОРБ следва да отдели особенно внимание на темите за вътрешния одит в обученията, които прави в началото на всеки мандат; Често допускана слабост при и |
Подобряване на общинските системи за финансов контрол и одит, управление на риска | 52. Какви са проблемите на общините в сферата управлението на риска и какви са начините за решаването им? | Има неразбиране както на същността, така и на ползата от идентифициране на рисковете и тяхното управление.. Тази отговорност не следва да се изпълнява формално, като ненужно задължение, а като осъзната необходимост от коректив в процеса на цялостното управление на организацията. Често в практиката след като веднъж са разписани евентуалните рискове, те остават в папките без да се наблюдават и актуализират. Необходимо е актуализирането на процедурите за идентифицирането и оценката на рисковете да се приема, като неразделна част от управленската практика за актуализиране на вътрешните нормативни документи. Трябва да се знае, че не винаги е възможно да се елиминира рискът, обаче винаги е важно той да бъде разбиран и управляван; За постигане на целите на организацията (общината и/или бюджетното звено) трябва своевременно да се информира персонала от администрацията за ангажиментите им в процеса по управление на риска и за резултатите от извършените дейности. | 15.03.2014 | | Подобряване на общинските системи за финансов контрол и одит, управление на риска52. Какви са проблемите на общините в сферата управлението на риска и какви са начините за решаването им? Има неразбиране както на същността, така и на ползата от идентифициране на рисковете и тяхното управление.. Тази отговорност не следва да се изпълнява формално, като ненужно задължение, а като осъзната необходимост от коректив в процеса на цялостното управление на организацията. Често в практиката след като веднъж са разписани евентуалните рискове, те остават в папките без да се наблюдават и актуализират. Необходимо е актуализирането на процедурите за идентифицирането и оценката на рисковете да се приема, като неразделна част от управленската практика за актуализиране на вътрешните нормативни документи. Трябва да се знае, че не в |
Подобряване на общинските системи за финансов контрол и одит, управление на риска | 53. По какъв начин може да се внесе стабилност в положението на експертите осъществяващи вътрешен одит в общините? | В структурата на общинската администрация да се осигури необходимата численост на персонал, да се прилага прозрачен подбор на одитори; На национално ниво може да се създадат механизми за стимулиране на изпълнението на функцията по ВО съобразно големината и спецификата на общината - тенденцията за намаляване на броя на одиторите, наличието на незаети бройки е основание да се търсят възможности за влияние върху този процес в национален мащаб; Одиторите и контрольорите трябва да имат за цел, освен стремеж към по – ефективно изпълнение на преките си отговорности свързани с вътрешния контрол, но и популяризиране на дейността пред ръководители и служители, чрез: провеждане на обучения, разяснение по актуални теми; активно участие в работни срещи и дискусии по проблемни въпроси в общината; представяне на добри практики в областта на вътрешния одит, финансово управление и контрол. Звеното за ВО да се адаптира в структурата на общинската администрация – честа практика е служителите в тези звена да се държат „изолирани” и неинформирани за дейностите в общинската администрация , това се дължи донякъде и на поведението на одиторите, които се считат „независими”; Доказан ефект за ефективен ВО има политиката на обучения на одиторите за поддържане на висока компетентност, знания и умения за осъществяване на ВО в съответствие със съвременните международни практики. Необходимо е системно надграждане на знанията на целия персонал и стриктно прилагане на правилата във всеки един етап от процеса по управление на риска. | 19.03.2014 | | Подобряване на общинските системи за финансов контрол и одит, управление на риска53. По какъв начин може да се внесе стабилност в положението на експертите осъществяващи вътрешен одит в общините? В структурата на общинската администрация да се осигури необходимата численост на персонал, да се прилага прозрачен подбор на одитори; На национално ниво може да се създадат механизми за стимулиране на изпълнението на функцията по ВО съобразно големината и спецификата на общината - тенденцията за намаляване на броя на одиторите, наличието на незаети бройки е основание да се търсят възможности за влияние върху този процес в национален мащаб; Одиторите и контрольорите трябва да имат за цел, освен стремеж към по – ефективно изпълнение на преките си отговорности свързани с вътрешния контрол, но и популяризиране на дейн |
Социалните услуги – потребности и възможности на общините | 54. Как да дофинансираме услуга, предлагана по проект, в рамките на средствата, определени по единен разходен стандарт, при положение, че те са достатъчни? | Съгласно чл. 53 от Закона за публичните финанси, държавата финансира делегираните на общините държавни дейности с обща субсидия за тези дейности, която се определя въз основа на приети от Министерския съвет стандарти за финансиране и натурални показатели за съответната дейност. Стандартите за делегираните от държавата дейности служат за определяне на общия размер на средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности и за разпределението им по първостепенни разпоредители с бюджет и се приемат с Решение на Министерския съвет. Те могат да бъдат изменяни с нормативен акт. На това основание, когато средствата за определена услуга – определени по единен разходен стандарт или осигурени по проект, не са достатъчни за нормалното й финансиране, могат да бъдат приложени следните подходи: 1. Подготовка, обсъждане и внасяне на предложение в съответния общински съвет за дофинансиране на услугата от собствени приходи и/или изравнителна субсидия. В тези случаи следва да е направена оценка за финансовите възможности на общината и това допълнително финансиране да се обвърже с изискване за постигане на конкретни цели или за осигуряване на еднократни разходи. Традиционно в повечето общини при подготовката на първоначалния бюджет се планира резерв за непредвидени и неотложни разходи, от който в процеса на изпълнение на бюджета се осигурява допълнително финансиране на някои услуги, при ясно определени правила и критерии. 2. Анализ на разходите и оценка на ефективността им, на базата на оценка на организацията и структурата на съответната услуга, изискванията за качество и достъпът до нея, степен на влияние на външни рискови фактори. На тази база могат да бъдат изведени конкретни мерки за оптимизиране на разходите и „вместването им” в определения стандарт. 3. Формулиране на конкретни мотивирани предложения за промени в стандартите и/или в изискванията за съответната услуга и изпращането им до НСОРБ и МТСП, с цел последващо отстояване в рамките на бюджетната процедура за следващата бюджетна година. | 15.03.2014 | | Социалните услуги – потребности и възможности на общините54. Как да дофинансираме услуга, предлагана по проект, в рамките на средствата, определени по единен разходен стандарт, при положение, че те са достатъчни?Съгласно чл. 53 от Закона за публичните финанси, държавата финансира делегираните на общините държавни дейности с обща субсидия за тези дейности, която се определя въз основа на приети от Министерския съвет стандарти за финансиране и натурални показатели за съответната дейност. Стандартите за делегираните от държавата дейности служат за определяне на общия размер на средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности и за разпределението им по първостепенни разпоредители с бюджет и се приемат с Решение на Министерския съвет. Те могат да бъдат изменяни с нормативен акт. На това основание, когато средствата за определена усл |
Социалните услуги – потребности и възможности на общините | 55. Често приоритетите и целите, заложени в програмните документи на национално ниво, не са съобразени с нуждите на местно ниво. Какво да правим в такъв случай? | В нормативната уредба липсва цялостна регламентация на процеса за стратегическо планиране, но в над 40 закона е определено задължението на държавните органи за разработването на стратегии. Общото ръководство по формулиране, разработване и осъществяване на държавната политика, вкл. и чрез приемането на стратегическите документи е на Министерския съвет. Съгласно Закона за администрацията, органите на изпълнителната власт, в изпълнение на стратегическите цели следва да поставят ежегодни цели за дейността на съответната администрация и осъществяват контрол за тяхното изпълнение. На това основание, кметът като териториален орган на изпълнителната власт следва ежегодно да определя целите на своята администрация, включително и на експертите в социалната сфера. В допълнение, Законът за местното самоуправление и местна администрация определя и конкретни задължения в тази насока на кмета на общината, като орган на изпълнителната власт, които са свързани с изпълнението на програмни документи на национално ниво, както следва: насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи; организира изпълнението на общинския бюджет; организира изпълнението на дългосрочните програми; организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно; организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет. На това основание съобразяването с приоритетите и целите, определени в национални стратегически и програмни документи, които са приети с нормативен акт е задължително. Следва да се има предвид, че в повечето случаи, освен националния документ, е предвидено изработването, приемането и отчитането на местен стратегически или програмен документ, който в пълна степен да бъде съобразен с местната специфика и да бъде обсъден и приет с широкото участие на местната общност. | 15.03.2014 | | Социалните услуги – потребности и възможности на общините55. Често приоритетите и целите, заложени в програмните документи на национално ниво, не са съобразени с нуждите на местно ниво. Какво да правим в такъв случай?В нормативната уредба липсва цялостна регламентация на процеса за стратегическо планиране, но в над 40 закона е определено задължението на държавните органи за разработването на стратегии. Общото ръководство по формулиране, разработване и осъществяване на държавната политика, вкл. и чрез приемането на стратегическите документи е на Министерския съвет. Съгласно Закона за администрацията, органите на изпълнителната власт, в изпълнение на стратегическите цели следва да поставят ежегодни цели за дейността на съответната администрация и осъществяват контрол за тяхното изпълнение. На това основание, кметът като териториален орган на изпълнителната |
Социалните услуги – потребности и възможности на общините | 56. Защо нямаме право да лавираме с излишъци от бюджетите на делегираните от държавата услуги, за да ги използваме в друга делегирана услуга с финансов недостиг, при условие, че тези услуги се предлагат в комплекс? | В Закона за публичните финанси, който влезе в сила от 1 януари 2014 г. това ограничение вече е още по-строго от действащите до края на 2013 г. разпоредби на отменения Закон за общинските бюджети (чл.124, ал.2, във връзка с чл. 125, ал.1, т.1 от ЗПФ). С оглед на това, че все още не е предвидена отделна бюджетна дейност за комплекс за социални услуги, на този етап дори и при такъв тип организация и предоставяне, преразпределението на средства от едната услуга към другата ще бъде нарушение на бюджетната дисциплина.стандарти за делегираните от държавата дейности в социалната сфера за 2015 г. НСОРБ предложи да бъде създадена нова дейност „Комплекс за социални услуги” и да се осигурят условия за избор на общините – дали да предоставят и финансират социалните услуги консолидирано или да осъществяват съответните дейности поотделно. НСОРБ е отворено за предложения, които да отстоява пред МФ в бюджетната процедура за 2015 г. | 15.03.2014 | | Социалните услуги – потребности и възможности на общините56. Защо нямаме право да лавираме с излишъци от бюджетите на делегираните от държавата услуги, за да ги използваме в друга делегирана услуга с финансов недостиг, при условие, че тези услуги се предлагат в комплекс?В Закона за публичните финанси, който влезе в сила от 1 януари 2014 г. това ограничение вече е още по-строго от действащите до края на 2013 г. разпоредби на отменения Закон за общинските бюджети (чл.124, ал.2, във връзка с чл. 125, ал.1, т.1 от ЗПФ). С оглед на това, че все още не е предвидена отделна бюджетна дейност за комплекс за социални услуги, на този етап дори и при такъв тип организация и предоставяне, преразпределението на средства от едната услуга към другата ще бъде нарушение на бюджетната дисциплина.стандарти за делегираните от държавата дейности в социалната сфера за 2015 г. НСОРБ предложи да бъде създадена нова дейност „Комп |
Социалните услуги – потребности и възможности на общините | 57. Какви ще бъдат възможностите за кандидатстване със социални проекти през новия програмен период? | През програмен период 2014-2020 г. основният инструмент за финансиране на социалните проекти ще остане ОП”Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд. Друга програма, която ще подкрепи част от услугите за ранно детско развитие ще бъде новата ОП”Наука и образование за интелигентен растеж”. Повече информация може да бъде намерена на www.eufunds.bg и на страниците на отделните оперативни програми. | 15.03.2014 | | Социалните услуги – потребности и възможности на общините57. Какви ще бъдат възможностите за кандидатстване със социални проекти през новия програмен период?През програмен период 2014-2020 г. основният инструмент за финансиране на социалните проекти ще остане ОП”Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд. Друга програма, която ще подкрепи част от услугите за ранно детско развитие ще бъде новата ОП”Наука и образование за интелигентен растеж”. Повече информация може да бъде намерена на www.eufunds.bg и на страниците на отделните оперативни програми. |
Социалните услуги – потребности и възможности на общините | 58. По-голяма част от обучаваните лица изразиха становище, че програмите за заетост, включително финансирани от ЕС, не са достатъчно ефективни, но все пак са някаква възможност за работни места в този икономически западнал регион. Възможно ли е създаване на повече работни места с временна заетост в социалните услуги? | В резултат на икономическата криза, пазарът на труда се сви сериозно, като същевременно нарасна дела на населението живеещо в бедност или в риск от бедност. Кризата засегна сериозно заетостта при следните три групи лица: младежите, безработните над 50 г.възраст и тези с трайни увреждания. В образователната структура на безработните от посочените три групи преобладават лицата с основно и по-ниско образование, а в професионално-квалификационната им структура най-многобройна е групата без квалификация и специалност. В тази връзка и с оглед спецификата на работа в социалните услуги, на този етап не са обсъждани варианти за наемане на допълнително персонал в социалните услуги по програми за заетост. В рамките на изпълнението на новата на ОП”РЧР” 2014 -2020 г., НСОРБ ще отстоява позиция за предвиждането и на такава възможност. | 15.03.2014 | | Социалните услуги – потребности и възможности на общините58. По-голяма част от обучаваните лица изразиха становище, че програмите за заетост, включително финансирани от ЕС, не са достатъчно ефективни, но все пак са някаква възможност за работни места в този икономически западнал регион. Възможно ли е създаване на повече работни места с временна заетост в социалните услуги?В резултат на икономическата криза, пазарът на труда се сви сериозно, като същевременно нарасна дела на населението живеещо в бедност или в риск от бедност. Кризата засегна сериозно заетостта при следните три групи лица: младежите, безработните над 50 г.възраст и тези с трайни увреждания. В образователната структура на безработните от посочените три групи преобладават лицата с основно и по-ниско образование, а в професионално-квалификационната им структура най-многобройна е групата без квалификация и специалност. В тази връзка и с оглед спецификата на работа в социалните услуги, на този етап не са обсъждани варианти за наемане на допълнително |
Социалните услуги – потребности и възможности на общините | 59. Как да се приложи процедурата по възлагане управлението на социална услуга чрез конкурс, когато услугата е била разкрита от НПО и сградата е негова собственост? Възможно ли е сключване на споразумение за безвъзмездно ползване на сградата от общината и провеждане на формален конкурс? | При условие, че НПО е разкрило (по проект) делегирана от държавата услуга на територията на съответната община, следва да се извършат следните действия, определени в ЗСП и ППЗСП: 1. Включване (ако не е планирана) на услугата в Стратегията за развитие на социалните услуги на територията на съответната община и в годишния план за развитие на социалните услуги на общинско равнище; 2. Приемане на мотивирано решение на общинския съвет за откриване на социалната услуга, в което задължително се посочват капацитетът й и датата на влизане в сила на решението; 3. Изпращане на предложението за разкриване на услугата на Директора на РДС, заедно с решението на ОбС и документите, удостоверяващи право на собственост или основание за ползване на съответната материална база, както и възможността да бъде експлоатирана съобразно вида на социалната услуга; 4. Разрешение или отказ за разкриване от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. При условие, че НПО е разкрило (по проект) друга социална услуга, която е местна отговорност, ръководителят на организацията е задължен да уведоми писмено Агенцията за социално подпомагане за вида и капацитета на услугите в едномесечен срок от датата на откриване й. След приключване на проекта и при осигурено финансиране на съответната услуга от общинския бюджет, може да бъде взето решение за възлагане управлението на съответната услуга на външен доставчик. Съгласно чл. 37 от ППЗСП Кметът на общината може да възлага управлението на социалните услуги след провеждане на конкурс, който се открива със заповед, в която се определят: 1. условията за участие и изискванията към кандидатите; 2. характеристиките и спецификата на предоставяните социални услуги; 3. финансирането и начинът на предоставяне на средствата; 4. документите за участие; 5. датата, часът и начинът на провеждане на конкурса; 6. крайният срок и мястото за подаване на документите; 7. крайният срок за обявяване на резултатите от конкурса; 8. начинът на оценяване; 9. други специфични условия. Оценката на кандидатите се извършва по нормативно определени критерии, като: съответствие на кандидата на предварително обявените условия; опит в предоставянето на социални услуги и търговска репутация; работен капацитет и квалификация на кадрите; финансова стабилност; представена програма за развитие на социалните услуги и покритие на други изисквания. В тази връзка няма ограничение при обявяването на конкурса, да бъде определено условие кандидатите да разполагат със собствена сграда/помещения, отговарящи на съответните изисквания. Няма законова форма, при която частната собственост на НПО да бъде „иззета” и предоставена на друга организация ведно с договора за управление на съответната социална услуга. НСОРБ е отворено за идеи и предложения за промени в нормативната уредба, осигуряващи защита на инвестициите в социалната сфера. | 15.03.2014 | | Социалните услуги – потребности и възможности на общините59. Как да се приложи процедурата по възлагане управлението на социална услуга чрез конкурс, когато услугата е била разкрита от НПО и сградата е негова собственост? Възможно ли е сключване на споразумение за безвъзмездно ползване на сградата от общината и провеждане на формален конкурс? При условие, че НПО е разкрило (по проект) делегирана от държавата услуга на територията на съответната община, следва да се извършат следните действия, определени в ЗСП и ППЗСП: 1. Включване (ако не е планирана) на услугата в Стратегията за развитие на социалните услуги на територията на съответната община и в годишния план за развитие на социалните услуги на общинско равнище; 2. Приемане на мотивирано решение на общинския съвет за откриване на социалната услуга, в което задължително се посочват капацитетът й и датата на влизане в сила на решението; 3. Изпращане на предложението за разкриване на услугата на Директора на РДС, заед |
Социалните услуги – потребности и възможности на общините | 60. Защо единния разходен стандарт за издръжка на социалните услуги резидентен тип продължава да е в толкова ниски размери? | При въвеждането на единните разходни стандарти за услугите резидентен тип беше направена количествена и качествена оценка на разходите по тяхното предоставяне. Впоследствие се наложи практика на минимални увеличения на тези стандарти или с коефициента на инфлация или с минималното разчетено увеличение на разходните тавани по съответната тригодишна бюджетна прогноза. Така осигуряваните със Закона за държавния бюджет средства по стандарти за социалните услуги значително изостанаха от реалните потребности за покриване на разходите по предоставянето им. В последните години в размерите на стандартите на бяха разчетени както ръстовете на минималната работна заплата, така и увеличенията на горивата, енергията и хранителни продукти. НСОРБ отчита ежегодно „дефицитите” и недостига на средства за нормалното предоставяне на социалните услуги и на тази база ежегодно правим предложения за по-високи размери на тези стандарти, които остават неудовлетворени именно поради ограниченията на бюджетната рамка. | 15.03.2014 | | Социалните услуги – потребности и възможности на общините60. Защо единния разходен стандарт за издръжка на социалните услуги резидентен тип продължава да е в толкова ниски размери?При въвеждането на единните разходни стандарти за услугите резидентен тип беше направена количествена и качествена оценка на разходите по тяхното предоставяне. Впоследствие се наложи практика на минимални увеличения на тези стандарти или с коефициента на инфлация или с минималното разчетено увеличение на разходните тавани по съответната тригодишна бюджетна прогноза. Така осигуряваните със Закона за държавния бюджет средства по стандарти за социалните услуги значително изостанаха от реалните потребности за покриване на разходите по предоставянето им. В последните години в размерите на стандартите на бяха разчетени както ръстовете на минималнат |